Кога електроенергията има отрицателна цена?
Кога електроенергията има отрицателна цена:?
Защо се случва и как батериите променят пазара.
На пръв поглед звучи абсурдно: как е възможно някой да произвежда електроенергия и вместо да получава пари за нея, да плаща, за да бъде произведена и подадена в мрежата?
Това обаче не е грешка в системата. Отрицателните цени на електроенергията са реално пазарно явление и през последните години се наблюдават все по-често в Европа, включително и на българския електроенергиен пазар.
Причината е проста: в определени часове електроенергията се произвежда в по-голямо количество, отколкото потребителите могат или искат да използват.
Представете си слънчев пролетен или летен ден. Около обяд фотоволтаичните централи произвеждат електроенергия с максимална мощност. Към тях се добавя производството от вятърни централи, атомни и други електроцентрали. В същото време потреблението може да не е особено високо.
Получава се ситуация, при която предлагането е по-голямо от търсенето.
На електроенергийната борса това води до спад на цената.
Например:
100 €/MWh → 50 → 20 → 5 → 0 €/MWh
Ако излишъкът продължи, цената може да стане отрицателна:
0 → –10 → –50 → –100 €/MWh.
Какво всъщност означава цена от –100 €/MWh?
Ако на даден пазарен интервал електроенергията се търгува за –100 €/MWh, участникът, който продава 1 MWh на тази цена, вместо да получи 100 евро, плаща 100 евро за реализацията на тази енергия на пазара.
Това не означава, че електроцентралата буквално изпраща пари на човек, който си включва пералнята. Става дума за механизма на борсовата търговия и за участниците на електроенергийния пазар – производители, търговци, доставчици и големи потребители.
При отрицателна борсова цена купувачът фактически получава плащане за закупеното количество електроенергия.
Това изглежда парадоксално, но има икономическа логика.
За някои електроцентрали спирането на производството също струва пари. Централата може да има технически ограничения, разходи за спиране и повторно пускане, договорни задължения или други причини да продължи да работи.
Тогава производителят може да направи следната сметка:
„По-добре да продам електроенергията за –20 €/MWh за няколко часа, отколкото да спра централата и да понеса още по-голяма загуба.“
При фотоволтаичните централи ситуацията е малко по-различна. След построяването на централата променливият разход за производството на още 1 MWh е изключително малък – слънчевата светлина не се купува.
Но това не означава, че всеки производител непременно губи пари при отрицателна борсова цена. Някои производители могат да имат договори, премии или други механизми за подпомагане, които променят крайната икономическа сметка.
И тук се появява един от най-важните въпроси на съвременната енергетика:
Какво правим с евтината електроенергия, когато произвеждаме повече, отколкото можем да потребим в момента?
Един от най-важните отговори са батериите.
Представете си фотоволтаичен парк, който произвежда огромно количество електроенергия около обяд.
В 13:00 часа:
слънцето е силно; фотоволтаиците произвеждат максимално; потреблението не е максимално; цената на борсата може да бъде много ниска или дори отрицателна.
Вместо да изхвърляме тази евтина електроенергия или да намаляваме производството, можем да я използваме за зареждане на батерия.
Батерията купува електроенергията в момента, когато тя е евтина.
След няколко часа ситуацията се променя.
Слънцето залязва. Фотоволтаичните централи вече почти не произвеждат, но хората се прибират вкъщи, включват осветление, телевизори, климатици, готварски печки, зарядни устройства и други консуматори.
Потреблението се увеличава.
Цената може да се повиши например до 100, 150 или дори 200 €/MWh.
Тогава батерията започва да се разрежда и електроенергията се продава обратно на пазара.
Това се нарича арбитраж на електроенергията.
Идеята е проста:
Купуваме евтино → съхраняваме → продаваме скъпо.
Разбира се, батерията не е идеална. При зареждането и разреждането има загуби. Ако например в батерията постъпят 100 MWh, няма да можем да върнем всичките 100 MWh в мрежата. Част от енергията се губи като топлина и за работата на самата система.
Затова икономическата сметка трябва да отчита не само разликата между двете цени, но и ефективността, деградацията на батерията, разходите за инвестицията, таксите и останалите компоненти.
Но когато разликата между дневната и вечерната цена е достатъчно голяма, батерията може да бъде изключително полезна.
Именно тук се появява един важен парадокс на новата енергийна система.
Колкото повече евтина слънчева електроенергия произвеждаме през деня, толкова по-голям става проблемът с излишъка.
Без достатъчно съхранение може да се получи следната картина:
Много слънце → огромно производство → ниска цена → отрицателна цена.
А няколко часа по-късно:
Слънцето изчезва → производството пада → потреблението остава високо → цената се повишава.
Затова бъдещата енергийна система няма да бъде просто система от все повече фотоволтаични панели.
Тя ще представлява комбинация от:
фотоволтаици; вятърни централи; ядрени и други базови мощности; батерии; помпено-акумулиращи ВЕЦ; електропреносна мрежа; междусистемни връзки със съседните държави; гъвкаво потребление; електромобили; и други технологии за съхранение и използване на енергията.
Това е много важно, защото електроенергията има една особеност, която я отличава от много други стоки: произведеното количество трябва във всеки момент да бъде практически балансирано с потреблението.
Ако произведем 1000 MWh електроенергия, но в същия момент са необходими само 800 MWh, останалите 200 MWh трябва да бъдат някъде използвани, съхранени, изнесени или производството трябва да бъде намалено.
Точно затова батерията променя играта.
Тя превръща времето в икономически ресурс.
Електроенергията, която в 13:00 часа е почти безполезна или дори има отрицателна цена, може да бъде запазена и използвана в 20:00 часа, когато същата електроенергия има много по-висока пазарна стойност.
Това вече се случва и в България.
През 2026 г. на българския електроенергиен пазар бяха регистрирани периоди с отрицателни цени. На 26 април например в определени часове цената падна до приблизително –99,75 €/MWh.
Това означава, че пазарът буквално е сигнализирал:
„В момента имаме повече електроенергия, отколкото ни е необходима.“
А когато сигналът е достатъчно силен, икономическият стимул е ясен:
не произвеждай още; намали производството; изнеси електроенергията; увеличи потреблението; или я съхрани.
И точно последната възможност става все по-важна.
Батериите могат да бъдат не просто резерв за аварийни ситуации, а активен участник в електроенергийния пазар.
Те могат да купуват, когато цената е ниска, и да продават, когато е висока.
А ако бъдат свързани с големи фотоволтаични паркове, могат да променят самия начин, по който използваме слънчевата енергия.
Вместо:
„Слънцето грее – произвеждаме.“
получаваме:
„Слънцето грее – произвеждаме, използваме, съхраняваме и продаваме според нуждите на системата.“
Това е голямата промяна.
Слънчевата електроенергия сама по себе си е евтина, но е непостоянна. Батерията добавя липсващия елемент – възможността да прехвърлим произведената електроенергия от един момент в друг.
И затова според мен батериите са своеобразната „липсваща половина“ на соларната революция.
Не е достатъчно само да произвеждаме повече електроенергия.
Трябва да можем да решаваме кога да я използваме.